Даниел Смилов: Кой манипулира моралния компас на българите и внушава, че масово обичаме руснаците
Даниел Смилов,. Заглавието е на ФрогНюз.
Войната в Украйна е събитие, по което хората и нациите могат да си сверяват моралния компас. Това несъмнено е несправедлива, завоевателна война, в която има явен агресор и жертва. Моралната оценка за тази война е еднопосочна - виновността и отговорността за нея. Задължението за помагане на жертвата - също. От правна позиция тази война е интернационално закононарушение - най-тежката форма на нарушение на интернационалното право. Като исторически паралел съветската експанзия по отношение на Украйна не е по-различна от нахлуването на хитлеристка Германия в Полша и по-късно в Съюз на съветските социалистически републики.
Как става по този начин обаче, че в нашата гласност еднозначността на тези оценки освен се губи, ами напряко се стига до директната им замяна с противоположното? Според Андрей Райчев да вземем за пример „ всеобщият европеец е безусловно уверен, че украинците са идеалните, а руснаците - черните, а в България е тъкмо противоположното “.
Тези констатации - или по-скоро внушения, не са инцидентни ремарки. Ефирът е кондензиран с изказвания, че българите обичали руснаците, мразели украинците, не вярвали на Зеленски, не желали да се оказва помощ на нападнатата страна, тъй като Западът бил отговорен за войната, възхищавали се на Путин като страж на православието и герой с Папата - и поради това нямали нищо срещу Москва да праща у нас шпиони под формата на попове. Също по този начин българите нямали нищо срещу масираната съветска агитация (включително по БНР), само че в случай че им замиришело на украинска агитация - даже да е в театрална пиеса, сложена в Народния спектакъл, ставали доста чувствителни и високите им естетически стандарти изригвали в ядосани форми на отричане в пресата и Фейсбук…
Кой си играе с моралния компас на българите
Моралният компас на българите не е строшен. По-скоро избрани политически сили и представители желаят (и ненапълно успяват) да разстроят този компас за личните си политически цели. Опасност има обаче, тъй като се е случвало цели общества от време на време да изпадат в морална кома, да споделят като зомбирани на черното бяло и да оправдават огромни закононарушения в името на някакви сякаш по-висши цели. Затова е доста значимо да се знае по какъв начин могат да се манипулират моралните предчувствия на огромни групи хора, тъй че те да престанат да бъдат чувствителни към осъществявани откровени безобразия.
„ Другата позиция “, която възстановява и даже оправдава закононарушенията, разчита на към този момент добре познати психически механизми. По време на Нюрнбергските трибунали са провеждани психически проби с обвинените нацисти, с цел да се разбере дали те не са просто психопати. Резултатите от тестванията не са били оповестени, тъй като се оказало, че нацистите са си душевен напълно естествени хора. Злото може да порази всички - човек не би трябвало да е умопобъркан, с цел да му се поддаде. Както Хана Аренд по-късно ще го формулира, злото в някакъв смисъл е тривиално, а не демонично. А главните механизми на поддаване на злото са следните:
Така вършат всички (натискът на групата)
През 1951 година Соломон Аш организира следния опит. Хора са поканени да дадат оценка за елементарни обстоятелства - да сравнят дължината на няколко прави линии. Те обаче първо би трябвало да изслушат оценките на голям брой други подставени участници, които са инструктирани да дават всеобщо неверни отговори. Накрая се оказва, че 75% от неподставените участници най-малко един път са дали неверен отговор под натиска на мнението на близките. Този психически механизъм се употребява и във връзка с войната в Украйна: „ българите мислят тъкмо противоположното на европейците, бъди българин, кажи противоположното на европееца! “.
Националният интерес над всичко
Националните системи на обучение в доста страни (не единствено в нашата) постановат систематично тезата, че най-висшата полезност е отбраната на националния интерес. И в доста случаи това изказване е правилно. Но с националния интерес не могат да се оправдават закононарушения, а още по-малко тежки интернационалните закононарушения. Това, че Русия има ползи в Украйна, сигурно е правилно. Но това не е опрощение за съветската експанзия в Украйна, нито е смекчаващо виновността ѝ събитие. По същия метод оправдаването на експанзията на Русия в Украйна не може да се обоснове с „ българския народен интерес “. Президентът Радев неотдавна сподели на президента Зеленски, че Украйна би трябвало да спре да се бие, тъй като това предизвиква неудобства и вреди на Европа и България (високи цени и радикални популисти). Проблемът с аргумента „ националният интерес над всичко “ е, че не е повсеместен: един е ползата на руснаците, различен на украинците, трети на българите. Всъщност този мотив по формулировка счупва всеки честен компас, тъй като споделя, че всички позиции са с идентична тежест - значимо е просто в кое село си се родил. Моралът става географско разбиране - тук нещата са по този начин, оттатък границата обаче може да е тъкмо противоположното.
Нацията е в заплаха
Истерията, че групата е застрашена по някакъв метод, е главен механизъм за оправдаване на доста закононарушения. Нацистите са съумели да убедят германците, че под 1% еврейско население в страната им е голяма заплаха за „ чистотата на арийската раса “. Днес сходна нервност се разиграва с „ джендъра “ и „ трансхуманизма “, които надали не унищожават тъканта на обществото и неговите „ обичайни “ полезности (като домашното принуждение, само че и други). Веднъж като се сътвори дявол, неговите права и свободи елементарно могат да се нарушават. Най-малкото демоните би трябвало да си стоят у дома, да си налягат парцала и да не парадират много-много по обществени места. А са нужни и пазачи против „ джендъра “ - Путин, Орбан и Корнелия Нинова да вземем за пример.
През 1960-те години професорът от Йейл Стенли Милграм организира известните си опити за покоряване на престиж. Оказва се, че в случай че лекар (лице в бяла престилка) дава инструкциите, голяма част от хората са склонни да пуснат висок волтаж ток на човешки същества, съзнавайки, че това им предизвиква огромна болежка и даже може да ги убие. Тоест, под инструкциите на престижа (властта в общия случай) болшинството хора биха станали съучастници и причинители на закононарушения. Затова е значимо какво се приказва „ авторитетно “ по националните медии, значимо е и какво е мнението на хората по върховете на страната. Може да звучи стряскащо и даже цинично, само че „ българите мислят X “ в доста случаи значи, че има хора по върховете на страната, които „ мислят и приказват X “. По морално-политически въпроси отговорността на „ престижите “ - политици, медии, общественици - е голяма.
За да не се окажат сполучливи опитите в България
Всъщност наръчниците за манипулиране на моралния компас на обществата са доста детайлни и големи по размер. Със обществените мрежи, изкуствения разсъдък и big data опциите за въздействие стават безкрайни. По време на Брекзит абсурдът с Cambridge Analytica повдигна булото на машинното психическо профилиране в демокрациите. От тази позиция не е толкоз изненадващо, че и с моралния компас на българите се вършат опити.
Необходими са напъните на всички, с цел да не се окажат сполучливи тези опити.
Войната в Украйна е събитие, по което хората и нациите могат да си сверяват моралния компас. Това несъмнено е несправедлива, завоевателна война, в която има явен агресор и жертва. Моралната оценка за тази война е еднопосочна - виновността и отговорността за нея. Задължението за помагане на жертвата - също. От правна позиция тази война е интернационално закононарушение - най-тежката форма на нарушение на интернационалното право. Като исторически паралел съветската експанзия по отношение на Украйна не е по-различна от нахлуването на хитлеристка Германия в Полша и по-късно в Съюз на съветските социалистически републики.
Как става по този начин обаче, че в нашата гласност еднозначността на тези оценки освен се губи, ами напряко се стига до директната им замяна с противоположното? Според Андрей Райчев да вземем за пример „ всеобщият европеец е безусловно уверен, че украинците са идеалните, а руснаците - черните, а в България е тъкмо противоположното “.
Тези констатации - или по-скоро внушения, не са инцидентни ремарки. Ефирът е кондензиран с изказвания, че българите обичали руснаците, мразели украинците, не вярвали на Зеленски, не желали да се оказва помощ на нападнатата страна, тъй като Западът бил отговорен за войната, възхищавали се на Путин като страж на православието и герой с Папата - и поради това нямали нищо срещу Москва да праща у нас шпиони под формата на попове. Също по този начин българите нямали нищо срещу масираната съветска агитация (включително по БНР), само че в случай че им замиришело на украинска агитация - даже да е в театрална пиеса, сложена в Народния спектакъл, ставали доста чувствителни и високите им естетически стандарти изригвали в ядосани форми на отричане в пресата и Фейсбук…
Кой си играе с моралния компас на българите
Моралният компас на българите не е строшен. По-скоро избрани политически сили и представители желаят (и ненапълно успяват) да разстроят този компас за личните си политически цели. Опасност има обаче, тъй като се е случвало цели общества от време на време да изпадат в морална кома, да споделят като зомбирани на черното бяло и да оправдават огромни закононарушения в името на някакви сякаш по-висши цели. Затова е доста значимо да се знае по какъв начин могат да се манипулират моралните предчувствия на огромни групи хора, тъй че те да престанат да бъдат чувствителни към осъществявани откровени безобразия.
„ Другата позиция “, която възстановява и даже оправдава закононарушенията, разчита на към този момент добре познати психически механизми. По време на Нюрнбергските трибунали са провеждани психически проби с обвинените нацисти, с цел да се разбере дали те не са просто психопати. Резултатите от тестванията не са били оповестени, тъй като се оказало, че нацистите са си душевен напълно естествени хора. Злото може да порази всички - човек не би трябвало да е умопобъркан, с цел да му се поддаде. Както Хана Аренд по-късно ще го формулира, злото в някакъв смисъл е тривиално, а не демонично. А главните механизми на поддаване на злото са следните:
Така вършат всички (натискът на групата)
През 1951 година Соломон Аш организира следния опит. Хора са поканени да дадат оценка за елементарни обстоятелства - да сравнят дължината на няколко прави линии. Те обаче първо би трябвало да изслушат оценките на голям брой други подставени участници, които са инструктирани да дават всеобщо неверни отговори. Накрая се оказва, че 75% от неподставените участници най-малко един път са дали неверен отговор под натиска на мнението на близките. Този психически механизъм се употребява и във връзка с войната в Украйна: „ българите мислят тъкмо противоположното на европейците, бъди българин, кажи противоположното на европееца! “.
Националният интерес над всичко
Националните системи на обучение в доста страни (не единствено в нашата) постановат систематично тезата, че най-висшата полезност е отбраната на националния интерес. И в доста случаи това изказване е правилно. Но с националния интерес не могат да се оправдават закононарушения, а още по-малко тежки интернационалните закононарушения. Това, че Русия има ползи в Украйна, сигурно е правилно. Но това не е опрощение за съветската експанзия в Украйна, нито е смекчаващо виновността ѝ събитие. По същия метод оправдаването на експанзията на Русия в Украйна не може да се обоснове с „ българския народен интерес “. Президентът Радев неотдавна сподели на президента Зеленски, че Украйна би трябвало да спре да се бие, тъй като това предизвиква неудобства и вреди на Европа и България (високи цени и радикални популисти). Проблемът с аргумента „ националният интерес над всичко “ е, че не е повсеместен: един е ползата на руснаците, различен на украинците, трети на българите. Всъщност този мотив по формулировка счупва всеки честен компас, тъй като споделя, че всички позиции са с идентична тежест - значимо е просто в кое село си се родил. Моралът става географско разбиране - тук нещата са по този начин, оттатък границата обаче може да е тъкмо противоположното.
Нацията е в заплаха
Истерията, че групата е застрашена по някакъв метод, е главен механизъм за оправдаване на доста закононарушения. Нацистите са съумели да убедят германците, че под 1% еврейско население в страната им е голяма заплаха за „ чистотата на арийската раса “. Днес сходна нервност се разиграва с „ джендъра “ и „ трансхуманизма “, които надали не унищожават тъканта на обществото и неговите „ обичайни “ полезности (като домашното принуждение, само че и други). Веднъж като се сътвори дявол, неговите права и свободи елементарно могат да се нарушават. Най-малкото демоните би трябвало да си стоят у дома, да си налягат парцала и да не парадират много-много по обществени места. А са нужни и пазачи против „ джендъра “ - Путин, Орбан и Корнелия Нинова да вземем за пример.
През 1960-те години професорът от Йейл Стенли Милграм организира известните си опити за покоряване на престиж. Оказва се, че в случай че лекар (лице в бяла престилка) дава инструкциите, голяма част от хората са склонни да пуснат висок волтаж ток на човешки същества, съзнавайки, че това им предизвиква огромна болежка и даже може да ги убие. Тоест, под инструкциите на престижа (властта в общия случай) болшинството хора биха станали съучастници и причинители на закононарушения. Затова е значимо какво се приказва „ авторитетно “ по националните медии, значимо е и какво е мнението на хората по върховете на страната. Може да звучи стряскащо и даже цинично, само че „ българите мислят X “ в доста случаи значи, че има хора по върховете на страната, които „ мислят и приказват X “. По морално-политически въпроси отговорността на „ престижите “ - политици, медии, общественици - е голяма.
За да не се окажат сполучливи опитите в България
Всъщност наръчниците за манипулиране на моралния компас на обществата са доста детайлни и големи по размер. Със обществените мрежи, изкуствения разсъдък и big data опциите за въздействие стават безкрайни. По време на Брекзит абсурдът с Cambridge Analytica повдигна булото на машинното психическо профилиране в демокрациите. От тази позиция не е толкоз изненадващо, че и с моралния компас на българите се вършат опити.
Необходими са напъните на всички, с цел да не се окажат сполучливи тези опити.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ